Всеки е чувал предполагам, че алкохола и висшето образование не прощавали на никой. Но като се прибавят и леко професионални изкривявания и се получава….

От известно време много се дразня на неправилно паркирани автомобили или неправилно регулирани кръстовища. Последните няколко подобни случая на които присъствах включват:

• спрял джип в кръстовище и полицейска кола която го заобикаля без да им направи впечатление;
• две патрулки и 4-ма полицай изпълняващи ролята на регулировчици на едно кръстовище при повреден светофар;
• дежурен полицаи стои сутринта в 7 часа до пешеходна пътека по която пресичат ученици на голям булевард в гр. Русе. Автомобила пред мен спира ВЪРХУ пешеходната пътека, точно ПРЕД полицая за да слезе ученика точно пред училището.

И това са само част от всекидневните абсурди при които си задавам въпроса – „абе защо им плащат на тези тиквеници заплатите въобще“.

И за да не бъде всичко прекалено песимистично може да се отбележи поне нещо позитивно подпомагащо движението в град Русе – новата маркировка на паркинга на Кауфланд. (още…)

Природен закон е, че човек прави всичко по пътя на най-малкото съпротивление. Все по-често това се случва и с избора на професия, работно място и дори начина по който си вършим работата. Като всяка сутрин така и днес преди да е загрял телефона си отворих любимите електронни медии. Току виж станал някой показен разстрел или служба „БОБ“ направили акция „т*шак“ и аз да не разбера. Признавам си, в момента тези любими медии се свеждат до два сайта – е-vestnik.bg и webcafe.bg. До днес имах чудесно мнение и за двата. Намират се интересни статии в тях, а не просто сухи новини. webcafe днес ме разочароваха ужасно. Попаднах на прекрасна статия в стил „Джони Деп в България“ или просто казано напълно НЕ проверена, пълна с лъжлива информация и меко казано глупости. Журналиста който я е писал да си бе направил поне труда (още…)

Може и да е леко тъпо, но май ми става навик да пиша по една статия преди всеки рожден ден. Ето сега прочитам тази от предходната година и се смея. Не си спомням точно денят, но дилемата да. Бях изпаднал в дълбока финансова криза благодарение на работодателя ми и се чудех дали да празнувам изобщо рожден ден или не. Е прибягнах до моята вярна приятелка, кредитната карта и нещата си дойдоха на мястото. Общото между сегашния ден, и този от преди една година – отново дилемата е същата, с или без парти?!

Относно традиционния анализ на изминало, настояще и бъдеще нещата са много идентични и много различни. И сега отново съм на същото място – кабинета ми на 4-ти етаж в административната сграда на Корабостроителница Русе. Разликата – че съм малко по-добре с парите и кабинета ми е доста по разхвърлян и заринат от бракувана техника. Това показва, че броя токови удари причинени последната година от ЕОН са значително повече от предходната В друго материално отношение годината ми 25-та не беше толкова лоша – придобих някой желани материални придобивки, лошо само че аз си ги платих

Но колкото и каквито и да са материалните облаги, всекидневни проблеми и състояния все повече се убедих в едно единствено нещо. Майната им на всички тези глупости. Единствените най-важни неща са да си жив и здрав (хората около теб също) и да се чувстваш щастлив и готов да правиш нещата които искаш. Затова си самопожелавам (пожелавам и на вас) тези три неща – живот, здраве и щастие.

P.S. Да чукна на дърво за сега съм ги постигнал, само да ми извадят този мъдрец мамицата му