Преди време бях писал за неволите си при срещите ми с BTK ADSL услугата. Е мина време, фирмата стана Виваком, а услугите им все по-разнообразни и примамливи. Няма как, плахо но станах техен абонат с една услуга която няма да казвам тъй като никой не ми плаща за реклама Понеже следвам предписанията да съм „зелен“ (загрижен за екологията) се регистрирах за електронна фактура в сайта им. Е господа, този сайт изглежда като регистрацията в портала www.top.bg от ерата на началото на Шоуто на слави. Скоро по-ужасна система не бях виждал. То няма две стъпки удобни в нея, при всеки клик на меню иска повторен вход. Както и да е, забравих си потребителското име разбира се. Е познай, няма опция да си го припомниш. Сайта казва грешни данни и толкова. След 10 минути успях да влезна, воала. Добре, че не ми блокираха IP-то. Обаче, не ми стига това и решавам да им пиша по един въпрос през една хубава форма за контакт. Формата има около 10 полета, като има две интересни: Мобилен Телефонен Номер и Алтернативен телефонен номер. И се оказва, че не можеш да пратиш запитване без да попълниш и двете. Хм още една изненада – системата познава ако двата телефона са еднакви, ако някой е просто ’000000′ или напишеш текст. Не може ли да имам само един телефон? Сега разбрах защо всеки път като питам какъв телефон мога да си купя ми набутват по още някой договор.

Относно АСТА и използването на емблема и име на фирма върху, които сигурно има авторски права:

няма да плащам за такива нито сега нито в бъдеще и поздрав за управляващите подписали споразумението.

… или най-глупавите работодатели.

Не бях посещавал много отдавна сайтове за обяви за работа, но днес влезнах в така популярния Jobs.bg. Не се полакомих да гледам в другите градове и викам я да погледна за Русе каква работна ръка се търси. Оказаха се доста обяви, около 200. Всичките търсеха предимно хора за ниски позиции, със задължителен опит, език и ако може образование. Интересно, че в повечето места нито едно от тези трите неща ще им помогне. Но това както и да е. Специално ми привлече вниманието една обява на фирма Veni travel (тук не правя реклама, нека името на фирмата се счита за АНТИ реклама).  Заглавието на обявата гласи: Служител за работа в туристически офис. Ех тъкмо си помислих да сменя малко професионалната област. В туризма е интересно, само не знам в тази криза дали някой почива изобщо. Отварям обявата с голямо желание и тръпка и в Описание и изисквания виждам следния текст: владеене на чужди езици – английски+, компютърна грамитност – HTML, MySQL, php, туристическо образование и грамотност.

Няма да казвам какви чувства породи този текст в моята ИТ душа. Все още се чудя дали да кандидатствам по обявата чрез email или да се обадя до офиса на фирмата да се позабавлявам малко? Вие как мислите?

А ето и самата обява, да не каже някой, че си измислям после.

Ето така се изхвърлят боклуците унас, снимката е от централната част на средно голям български град.

От около седмица, може би и повече навсякъде слушам и чета за разни агитации за пролетно почистване. В повечето случай идеята е почистване на околоблоковите пространства от живущите в дадения блок, почистване на градинки и паркове, също от гражданите. Кой ще изчисти буклука може би няма значение, но ако проследим пътя на този боклук вече става малко по интересно. Отпадъците са най-различни. От найлонови торбички до използвани презервативи, изхвърлени направо през прозореца и озовали се на тротоара пред някой блок. В крайна сметка всеки един от тези боклуци не се е озовал сам там. Причината торбичката да се появи в градинката е някой да я изхвърли точно там. След което, медии като БТВ набиват в главите на зрителите да излезнат и да почистят. А защо не се пробват да им наложат манталитет просто да изхвърлят боклука си на предназначените за това места. Защо трябва да чистим, след като се заринем в боклуци, като е много по-лесно просто да ги изхвърляме където трябва.

P.S. За да не бъда прекалено черноглед ще отбележа – в неделя ходих до Текето и там почистваха. Не знам дали от организация някоя или на доброволни начала, но евала им. Дано супеят да махнат цялата пумия която се трупаше там.

В последно време научавам за все повече нашенски институции и агенции за който ама никога не съм чувал. Нито като имена, нито съм чул как си вършат работата. И точно днес, преди няколко минути научих, че си имаме „агенцията по безопасност на храните“. Навярно това ще прозвучи като някаква шега за всички които са имали леки стомашни проблеми след поредната консумация от „голямата“ промоция в някой хипермаркет. Уви, такава агенция наистина има и нейният шеф е д-р Йордан Войнов. За него и за тази хубава агенция която се грижи за храната ми научих от интервю за вестник Стандарт. В интервюто си, „доктора“ изказва мнение, че е необходимо малките хранителни магазинчета да продават само стоки подходящи за тях според търговската им площ. Тези стоки ще се определят от неговата агенция. Довода е, че в една витрина немогат да се държат месо, риба и кашкавал. В същото време било недопустимо магазинче с 3кв метра площ да продава 1000 артикула. При такъв асортимент нямало самоконтрол и се продавали стоки с изтекъл срок на годност. При въпрос към Йордан Войнов какво ще правят магазинчетата в отдалечените села и райони, той отговаря, че там освен хляб, сол и захар няма какво други да се продава. Според него там живеят предимно стари хора (още…)