Природен закон е, че човек прави всичко по пътя на най-малкото съпротивление. Все по-често това се случва и с избора на професия, работно място и дори начина по който си вършим работата. Като всяка сутрин така и днес преди да е загрял телефона си отворих любимите електронни медии. Току виж станал някой показен разстрел или служба „БОБ“ направили акция „т*шак“ и аз да не разбера. Признавам си, в момента тези любими медии се свеждат до два сайта – е-vestnik.bg и webcafe.bg. До днес имах чудесно мнение и за двата. Намират се интересни статии в тях, а не просто сухи новини. webcafe днес ме разочароваха ужасно. Попаднах на прекрасна статия в стил „Джони Деп в България“ или просто казано напълно НЕ проверена, пълна с лъжлива информация и меко казано глупости. Журналиста който я е писал да си бе направил поне труда (още…)

Който ме познава знае за леко сбърканите ми идеи да подкрепям винаги родното производство и родните услуги. Простичко казано искам да си харча паричките унас. За голямо мое съжаление обаче всеки ден ми писва от глупостите на българските търговци, от отношението им към мен като клиент и разбира се не на последно място от цените. Не са нормални надценки от порядъка на 200-300%.
Въпреки идеята ми за ползване на български услуги, от днес лишавам още една българска фирма от малка част от заплатката ми. Сайтчето ми, както и още няколко, се изнасят от българските хостинг фирми и отиват в USA. Поне в следващата година ще видим как са услугите навън ‘Булгаристан’. Все пак за да няма скрита реклама, няма нито да казвам коя бг хостинг фирма съм ползвал до момента, нито при коя е сайта в момента.

Предполагам темата е до болка позната на доста хора, и на мен ситуацията ми се случва многократно, но днес отново кипнах. Става дума за услугите на Vivacom, БТК или както там се нарича тази „кадърна“ компания. Имам нещастието да обслужвам няколко техни интернет пакета ADSL. Днескашната борба с единия се оказва епична. Интернет-а спира. Проверявам всички варианти за елементарни повреди, рестартиране, дори подмяна на устройство. Резултат няма. Стигам до там да се обадя на центъра за поддръжка. Следващите 30 минути протичат по следния начин:

• Първо се обажда мацка която ми иска всички данни на фирмата на която се води телефона, после изчаквам. Обяснявам й проблема – не мога да отворя страницата им за да си настроя модема наново. Тя ме пита за лампичките по него, и ме прехвърля на друга мацка. (още…)

Няма да крия, че поредната нова година дойде при мен с малко повече оптимизъм, нови идей и желание за един по-добър живот. През последните дни на 2009 и първите на 2010 ме обзе някакво странно позитивно чувство. За голямо съжаление това чувство само след седмица започна малко по малко да се изпарява. Причините за това не са лични проблеми, а един доста по-голям проблем наречен България. Ето и за какво става въпрос:

Евала бе, митница (още…)