И ето както традицията повелява и този път рожден денски пост. Разликата е очевидна, този път е няколко дни след важната дата. До сега винаги размисли, мисли и какво е да си последно на някаква си възраст. Този път на обратно, какво е след дата-та и по голямото число. Ми ….нищо по различно Финансовото състояние и професионалната област изобщо няма какво да ги мисля, спрямо предните години още по зле. Е поне тази година нямам мъдрец за вадене, само може би сливици Една основна разлика с положението ми като 26 годишен – трябва да съм по отговорен, имам аквариум. Да от онези стъклените с вода и рибки в тях И с целия си ентусиазъм съм се заканил да не ги уморя. Е вече има малки жертви, ама химичните тестове за вода са мега по-скъпи от самите рибки. Скоро ще сложа и снимки на аквариумчето.

През последните няколко месеца за никой не е тайна, че живота постоянно поскъпва. И то не поскъпват някакви си луксозни прищявки, а най-обикновените всекидневни нужди които се считат за дъното на нормалното в една европейска държава. Горивата скочиха драстично, след тях и хранителните продукти, след тях и лекарствата (не съм сигурен за точната последователност). За пръв път от доста години се вижда ясно социално недоволство от непрекъснатото обедняване. За разлика от преди този път това недоволство прерасна в няколко подред организирани протести срещу високите цени на горивата. Сякаш като в някаква мечта това са протести който не са платени и дирижирани (или поне така си мисля до момента). Но така или иначе тези протести минаха покрай ушите на обществото и политиците, а ясен резултат от тях няма до момента – цените са си все високи. Медиите помогнаха „адски“ много за протестите като подаваха тотално невярна информация, като умишлено занижаваха броя на участващите автомобили. Най-после българското общество се опита по интелигентен начин да изрази своето недоволство – зарежда за по левче и засажда картофи в дупките по пътя. Уви, все повече ми се струва, че това е грешната посока. По времето когато обществото показва недоволството си какво прави държавата:

- по отношение на цени на горива, закони, заплати – НИЩО

- по отношение на цени на гражданска отговорност – НЕЩО. (още…)

Може и да е леко тъпо, но май ми става навик да пиша по една статия преди всеки рожден ден. Ето сега прочитам тази от предходната година и се смея. Не си спомням точно денят, но дилемата да. Бях изпаднал в дълбока финансова криза благодарение на работодателя ми и се чудех дали да празнувам изобщо рожден ден или не. Е прибягнах до моята вярна приятелка, кредитната карта и нещата си дойдоха на мястото. Общото между сегашния ден, и този от преди една година – отново дилемата е същата, с или без парти?!

Относно традиционния анализ на изминало, настояще и бъдеще нещата са много идентични и много различни. И сега отново съм на същото място – кабинета ми на 4-ти етаж в административната сграда на Корабостроителница Русе. Разликата – че съм малко по-добре с парите и кабинета ми е доста по разхвърлян и заринат от бракувана техника. Това показва, че броя токови удари причинени последната година от ЕОН са значително повече от предходната В друго материално отношение годината ми 25-та не беше толкова лоша – придобих някой желани материални придобивки, лошо само че аз си ги платих

Но колкото и каквито и да са материалните облаги, всекидневни проблеми и състояния все повече се убедих в едно единствено нещо. Майната им на всички тези глупости. Единствените най-важни неща са да си жив и здрав (хората около теб също) и да се чувстваш щастлив и готов да правиш нещата които искаш. Затова си самопожелавам (пожелавам и на вас) тези три неща – живот, здраве и щастие.

P.S. Да чукна на дърво за сега съм ги постигнал, само да ми извадят този мъдрец мамицата му

С дъх на канела

В последно време се чудя как да си запълвам онова време от деня, когато трябва да спя, а не успявам. Един от най-добрите варианти е някой нов филм. Уви, при всяко ново заглавие оставам все по-разочарован от предишното. Все по рядко ми харесва някой филм който да гледам с удоволствие наистина. Разгледах заглавията излъчвани  на кино и срещнах „С дъх на канела“. Трейлъра просто ме плени, това е моя филм. Разбира се шанса ми беше само кино, нямаше го никъде по торентите. След кратко проучване разбрах ,че филма е по книга, на Никалъс Спаркс. Същия писател е писал и „Тетрадката“ и „Последната песен“. Хм, една положителна точка за него. Още на следващия ден след работа изтичах до двете книжарници на центъра и в първата разбира се намерих книгата. 12лв и така желания роман беше в ръцете ми. Странно но идеята да прочета книгата ми се стори доста по-добра отколкото да се кача на колата и да отида до Търново или Варна за да гледам филма на кино. Това беше преди два дни. За тези два дни всяка вечер се излягах с книжката пред мен, и по цели часове четях и навлизах малко по малко в историята. История която в началото започна интересно и (още…)