Няма да крия, че поредната нова година дойде при мен с малко повече оптимизъм, нови идей и желание за един по-добър живот. През последните дни на 2009 и първите на 2010 ме обзе някакво странно позитивно чувство. За голямо съжаление това чувство само след седмица започна малко по малко да се изпарява. Причините за това не са лични проблеми, а един доста по-голям проблем наречен България. Ето и за какво става въпрос:

Евала бе, митница (още…)

Ех, миналата година сякаш пропуснах това прекрасно време от годината. Някак си не се почуствах истински коледно. Тази сутрин, независимо от -4 те градуса температура нападалия сняг, замръзналата кола и снеговалежа нещо явно ме тресна по кратуната и ми дойде коледното настроение. Малко и странно да е се чуствах прекрасно и щаслив, че успях да си влезна в шкодилака веднага, и след 5 минути да потегля. Обстановката – на асфалта лед, отгоре му сняг, от небето пада още сняг, в колата парното грее, джиткам си аз по пътя към работа, гледам си снега и си слушам Боб Марли. А сега снега продължава да вали и трупа, кефя се на кафенцето си, слушам си коледни песнички и все още никой не ме е закъчил за работа. Само една щайга ми бръмчи но нея ще я елиминирам след половин час. Направо ми се прииска да се мятам в кошницата (Шкодата) и да отпрашвам към Казанлък. Няма ли да е яко минаването на Стара Планина при снеговалеж, а?

Днес отново попаднах на поредната публикация на така болезнената тема за всички активно използващи интернет – желанието на държавата да се намеси и в тази област чрез следене. До колкото разбрах тази седмица в програмата на народното събрание ще се гласува точно закона за електронните съобщения. Накратко казано този закон позволява на всеки служител от МВР, който сметне че е необходимо да има достъп до информация за вас, която може да включва:

• вашето местоположение за една година назад (точността е до 100 метра);
• цялата ви интернет комуникация – типове услуги, с кой сте водели разговори по skype, кога, колко дълги, на кого сте писали писма и др.
• всичките ви телефонни разговори. А сега някой да пробва да се обади на любовницата (още…)

Facebook потребител

Малко по малко се научих и аз да ползвам facebook. Няма как, социалния живот става все по виртуален. Не веднъж съм изказвал негативното си мнение към хората киснещи вътре и правещи тестове от рода на „какво мисли Махмут“ или арменския поп или декоративните ми риби (нямам такива, но що да не ги включим и тях). Интересно е как правенето на подобни тестове е изградено чисто на стаден принцип (стаден инстинкт както при овцете). Като направя аз теста, всички виждат колко е глупав той, но и те го правят. Идеята е да не се отделям от стадото. Е модата на тези тъпотии сякаш отмина, или поне модата на „какво мисли Махмут“ и ето че се задава нова мода (още…)