За Бога, братя, не купувайте!
понеделник, 22 март, 2010
Предполагам темата е до болка позната на доста хора, и на мен ситуацията ми се случва многократно, но днес отново кипнах. Става дума за услугите на Vivacom, БТК или както там се нарича тази „кадърна“ компания. Имам нещастието да обслужвам няколко техни интернет пакета ADSL. Днескашната борба с единия се оказва епична. Интернет-а спира. Проверявам всички варианти за елементарни повреди, рестартиране, дори подмяна на устройство. Резултат няма. Стигам до там да се обадя на центъра за поддръжка. Следващите 30 минути протичат по следния начин:
- Първо се обажда мацка която ми иска всички данни на фирмата на която се води телефона, после изчаквам. Обяснявам й проблема – не мога да отворя страницата им за да си настроя модема наново. Тя ме пита за лампичките по него, и ме прехвърля на друга мацка. (още…)


















Усещането на открито е все едно си в камера на хладилник Мраз, а не като в камера за дълбоко замразяване. Пристигам си на работа с леко закъснение от 5 минути причинено от леда по родните улици, правя си кафе и сядам пред монитора да огледам дали всичко работи и да прочета някоя и друга новина от вчера. При мен идва служител носещ една папка. В папката грижливо е разпечатал 20-тина страници с инструкции как се инсталира и използва новата версия на приложението ИОМ (модул за инстрастат оператора). По принцип съм доста бос в граматическите особености на българския език, но тази абревиатура ми изглежда малко странно. Все едно да се казваш „Иван Димитров Петров“ и инициалите ти да са „ПДИ“.
Няма да крия, че поредната нова година дойде при мен с малко повече оптимизъм, нови идей и желание за един по-добър живот. През последните дни на 2009 и първите на 2010 ме обзе някакво странно позитивно чувство. За голямо съжаление това чувство само след седмица започна малко по малко да се изпарява. Причините за това не са лични проблеми, а един доста по-голям проблем наречен България. Ето и за какво става въпрос:

