Преди доста време, на предишния ми фотоапарат се бях заиграл с вградената функция за панорамни снимки. Нямах си и идея за какво служи, но след бързо ровичкане в големия чичко се просветих – снимки от няколко кадъра. Това тотално ме провокира да потърся такива снимки в мрежата. Както и всеки би предположил попаднах на наистина страхотни панорами. Това май беше поне преди 3-4 години и от тогава където и да отида на почивка, да пътувам или просто разходка все се опитвам да нащракам по няколко кадъра който да сглобя. Разбира се с моя „усет“ към цветове и умения за работа с фотошоп резултатите не са като на професионалистите, но поне дават по-пълна и интересна представа за местата които снимам. По някое време през 2010 измъдрих да си регистрирам и един друг домейн и да си дигна на него блог само с панорамни снимки. Така се роди www.panoramni.com От 2010г до сега в блога има 198 снимки, подредени в 51 публикации. За да направя всички тези снимки съм обиколил 58 градове и забележителности. Е за сега блога не се радва на голяма популярност, но ще се опитам това да се промени.

Природен закон е, че човек прави всичко по пътя на най-малкото съпротивление. Все по-често това се случва и с избора на професия, работно място и дори начина по който си вършим работата. Като всяка сутрин така и днес преди да е загрял телефона си отворих любимите електронни медии. Току виж станал някой показен разстрел или служба „БОБ“ направили акция „т*шак“ и аз да не разбера. Признавам си, в момента тези любими медии се свеждат до два сайта – е-vestnik.bg и webcafe.bg. До днес имах чудесно мнение и за двата. Намират се интересни статии в тях, а не просто сухи новини. webcafe днес ме разочароваха ужасно. Попаднах на прекрасна статия в стил „Джони Деп в България“ или просто казано напълно НЕ проверена, пълна с лъжлива информация и меко казано глупости. Журналиста който я е писал да си бе направил поне труда (още…)

Излизам от вечерно пазаруване в Kaufland, натоварвам си покупките в багажника и си тръгвам към вкъщи. ‘Леко’ скапан от поредния работен ден, гледащ тъпо напред и витаещ в облаците. Разстоянието от магазина до моя квартал е около 3 км приблизително. Не след дълго настигам синьо BMW, не съм сигурен за модел, някакво старичко но голямо. Автомобила се движи с 25-30 км в час, с отворен прозорец като явно умишлено не позволява на никого да го изпревари. Е кво толкова, поредното „гъзе“. Карам си след него с това темпо. По едно време от отворения прозорец се подава ръка (прозореца на шофьора), която държи обелка от банан. С въртеливо движение присъщо само за изпечен жонгльор обелката от банана прелита над тавана на BMW-то и пада върху десния тротоар. Това движение и изхвърляне на обелки от банани се повтаря три пъти, като единия обелката пада точно до една жена позволила си да използва тротоара. Ама тя не знае ли, че това е бунище! Като приключи с похапването, въпросния индивид си протяга отново ръката и пусна найлоновата торбичка на платното. При цялото това шоу за 2-3 км не спази нито един знак СТОП и не даде нито един мигач. Не мога да си представя колко им е скучно на гражданите в по-развитите държави.

Абе на никой ли не му прави впечатление? Повечето ТВ продукции с тематика ‘България’ или живота в България са с насоченост към малцинствата. Да да, знам че навлизам в много болезнена и опасна тема, но леко ми писна пред света да показват документални филми за държавата ни и да създават меко казано негативно мнение за нас. Преди време си спомням един документален филм, нашенско си производство в който показаха един ромски пазар на булки. Подробно разказваха за семейство което пласира дъщеря си на него, проблемите, традициите им. Подобна продукция съм гледал и за Българите зад граница – ниско платени работници от ромски произход. Но не е само това, ето идва и още една. Този път носеща гръмкото заглавие: „Хотел „Рай – приказката за панелния човек“. Ето и кратко описание на продукцията от dnes.bg: (още…)