Излизам от вечерно пазаруване в Kaufland, натоварвам си покупките в багажника и си тръгвам към вкъщи. ‘Леко’ скапан от поредния работен ден, гледащ тъпо напред и витаещ в облаците. Разстоянието от магазина до моя квартал е около 3 км приблизително. Не след дълго настигам синьо BMW, не съм сигурен за модел, някакво старичко но голямо. Автомобила се движи с 25-30 км в час, с отворен прозорец като явно умишлено не позволява на никого да го изпревари. Е кво толкова, поредното „гъзе“. Карам си след него с това темпо. По едно време от отворения прозорец се подава ръка (прозореца на шофьора), която държи обелка от банан. С въртеливо движение присъщо само за изпечен жонгльор обелката от банана прелита над тавана на BMW-то и пада върху десния тротоар. Това движение и изхвърляне на обелки от банани се повтаря три пъти, като единия обелката пада точно до една жена позволила си да използва тротоара. Ама тя не знае ли, че това е бунище! Като приключи с похапването, въпросния индивид си протяга отново ръката и пусна найлоновата торбичка на платното. При цялото това шоу за 2-3 км не спази нито един знак СТОП и не даде нито един мигач. Не мога да си представя колко им е скучно на гражданите в по-развитите държави.

Нормален пореден октомврийски ден. Отивам на работа този път с малко закъснение и се захващам с какви ли не глупости, само не и с работа. Но…това е ситуацията във времена на икономическа криза. Става 12:30 и идва ред на обедната почивка. Засилвам се към стола заветните 5 минути преди да почне почивката, като внимавам „г-жа. охрана“ да не ме види, че не спазвам точно часа. Ако изтърва тези 5 минути всичките кулинарни творения на готвача ще свършат. Влизам и поглеждам дневното меню състоящо се от – супа, основно ястие (някакъв дроб) и хляб. Днес нещо не ми се нрави, поздравявам лелката и се запътвам към единственото друго място където можеш да хапнеш нещо в радиус от 2 километра – лавката. (още…)

Спокойна събота, един от първите гадни дни тази есен когато не спира да вали. Вариантите за прекарване на денят са няколко – цял ден филми, пиене от обяд, домакинска работа като чистене или цял ден в леглото с половинката. Вероятно всеки се е спрял на различен или комбинация от няколко. При мен се получи комбинация, и понеже съм доста разхвърлян се хванах да си поразчистя и подредя малко файловете. И да е странно това си е все едно чистене на офиса (само без парцал и кофа), все пак тези файлове са ми работата. Както при всяко друго чистене, така и при виртуалното, се намират интересни и забравени неща.  Едно от тях бе файл с заглавие: „Нека това са моите 33 причини  да остана в България“, създаден някога през 2005-та година. Преди да го затрия безвъзвратно надникнах в него:

Страшно си падам да плащам външния дълг, където не съм го направил аз.

Приятно ми е да работя по един месец за 117 лева.

Държа съседите ми да са олигофрени.

Страшно си падам да ме унижават новобогаташи. (още…)

Лесопарк Липник, или както е познат за всички русенци – Текето. Един уникален парк, на няколко километра извън града, до село Николови. Място предпочитано за съботни и неделни разходки, място за тиферич, за бира на брега на езерото, за разходка с водно колело, за пикник, моторни лодки, гребане и много други. Както и много предни пъти, така и днес решихме да се разходим до там. Този път за голямо съжаление така обичаната местност от всички русенци изглеждаше просто ужасно. Пейзажа тотално се различаваше от спомените ми от детството, когато родителите ме водиха там да играем федербал или да карам колело. (още…)