Излизам от вечерно пазаруване в Kaufland, натоварвам си покупките в багажника и си тръгвам към вкъщи. ‘Леко’ скапан от поредния работен ден, гледащ тъпо напред и витаещ в облаците. Разстоянието от магазина до моя квартал е около 3 км приблизително. Не след дълго настигам синьо BMW, не съм сигурен за модел, някакво старичко но голямо. Автомобила се движи с 25-30 км в час, с отворен прозорец като явно умишлено не позволява на никого да го изпревари. Е кво толкова, поредното „гъзе“. Карам си след него с това темпо. По едно време от отворения прозорец се подава ръка (прозореца на шофьора), която държи обелка от банан. С въртеливо движение присъщо само за изпечен жонгльор обелката от банана прелита над тавана на BMW-то и пада върху десния тротоар. Това движение и изхвърляне на обелки от банани се повтаря три пъти, като единия обелката пада точно до една жена позволила си да използва тротоара. Ама тя не знае ли, че това е бунище! Като приключи с похапването, въпросния индивид си протяга отново ръката и пусна найлоновата торбичка на платното. При цялото това шоу за 2-3 км не спази нито един знак СТОП и не даде нито един мигач. Не мога да си представя колко им е скучно на гражданите в по-развитите държави.

Ех шибан шибан ден. Всичко се троши, дъжд вали, но не там е интересното. Докато си чакам да ми се осигури един достъп си джиткам из dnes.bg, както обикновено и попадам на интересна статия – „Двама от трима българи няма да почиват през лятото“. Проучване на „Уолстрийт джърнъл” за почивките в Европа по време на криза. Ква криза бе, миналата година да не би 3 от 3 да почиваха. Силно ми се набиха на очи сумите който европейците по време на криза и свита кесия ще похарчат за почивка. Половината от Шведите са готови да похарчат от 501 до 2000 евро на човек, което явно е нормално. Голям кеф, това за двама души са си 4000 евро примерно. И без да хващам калкулатора това си ми е… годишното възнаграждение, но само  ако получа 12 заплати, а не 10 както през 2009г.  Странно е, че всички тези статистики и сравнения ме карат да се засмея и да се чувствам някак си щастливец и късметлия.  Защо ли? (още…)

Отново е четвъртък, един от поредните дни, леко скучен, сякаш времето е спряло и нищо не се случва. Как не се намери някой да счупи нещо, някоя секретарка да се обади да зададе глупав въпрос или просто нещо да се случи. Всеки е имал такива дни нали!? За да не заспя на бюрото си прибягвам до „прекомерно използване на Интернет“ и до „цъкане“. Чували сте тази думичка предполагам? Обикновено се използва при описване на безцелни дейности около използване на компютър с достъп до Интернет.Често се случва и когато се обадиш на познат да го видиш какво прави да каже „цъкам си тука“ или нещо от сорта. И така малко по малко, набирайки все повече „цъквания“с мишката стигнах до една много интересна картинка озаглавена „The Circle of No Life“. Потърсих още малко и намерих и български вариант на нея. Загледах се внимателно и останах втрещен. Вътре в кръга няма нищо друго освен времето, а по периферията му 21 иконки. Мамка му, знам всички какво означават.

(още…)

15 Април, година 2010, местоположение: България

Вечерна емисия новини със стандартните неща които се случват в една държава от n-тия свят. Кола на политик блъснала момче на червен светофар, полицията с публична, или по скоро комична акция срещу организираната престъпност, стачкуващи работници измамени от работодателя. Всичко изглежда нормално, всяко лице замесено в гореизброените дейности е невинно и си е свършили работата както трябва. В цялата история става дума най-вече за пари и интереси. Всичко се е превърнало в една голяма търговска надпревара. До такава степен, че дори докторите спират да те преглеждат без да си плащаш баснословните суми, понеже държавата нещо си ги ощетила. Дори здравето и живота се търгува!!!

Сядаш си вкъщи, вкарваш една салатка с две ракии, псуваш че е трудно в тази държава и все нещо не ти е наред, най-вече парите. Ето това е още по нормалната реакция на всеки трети българин – ежедневие.

А дали няма и малко по-важни неща от всичко това?! Дали днескашния ден за някой е минал по различно?

Теодора Димитрова Нетова от Пазарджик. За нея и предния, и днескашния и утрешния ден са по различни. Тя е само на 28 и въпреки всичко което е преживяла се усмихва така както почти никой вече не се усмихва. (още…)