Излизам от вечерно пазаруване в Kaufland, натоварвам си покупките в багажника и си тръгвам към вкъщи. ‘Леко’ скапан от поредния работен ден, гледащ тъпо напред и витаещ в облаците. Разстоянието от магазина до моя квартал е около 3 км приблизително. Не след дълго настигам синьо BMW, не съм сигурен за модел, някакво старичко но голямо. Автомобила се движи с 25-30 км в час, с отворен прозорец като явно умишлено не позволява на никого да го изпревари. Е кво толкова, поредното „гъзе“. Карам си след него с това темпо. По едно време от отворения прозорец се подава ръка (прозореца на шофьора), която държи обелка от банан. С въртеливо движение присъщо само за изпечен жонгльор обелката от банана прелита над тавана на BMW-то и пада върху десния тротоар. Това движение и изхвърляне на обелки от банани се повтаря три пъти, като единия обелката пада точно до една жена позволила си да използва тротоара. Ама тя не знае ли, че това е бунище! Като приключи с похапването, въпросния индивид си протяга отново ръката и пусна найлоновата торбичка на платното. При цялото това шоу за 2-3 км не спази нито един знак СТОП и не даде нито един мигач. Не мога да си представя колко им е скучно на гражданите в по-развитите държави.

Май отдавна не съм писал и вече цяла седмица се чудя какво. Има разни неща който се случват наоколо като разни политически интриги, някви интернет порно скандали (май това е начина известни личности да си вдигнат рейтинга когато се изчерпат), разни нови придобивки – „чорапник“ в Русенския Университет и какво ли още не. Този път обаче нито едно събитие не ми се стори интересно. Още повече, тази публикация ми е нещо като юбилей: 50-та публикувана. Стоейки с биричка на масата и ровейки се в мрежата мисля, че намерих за какво да пиша. Този път обаче няма нужда от дълги обяснения или разкази, причината за поста ми е…песен (да отбележим не е чалга). Лично на мен парчето на Шанел и Павел ми направи наистина сериозно впечетление, но оставям всеки сам да прецени за песничката, а аз си самопожелавам нещо като „Честит рожден ден“ на блогчето.

Преди малко видях в vbox новия клип на Лора Караджова – К’во си мислиш. Просто сърце не ми даде да затворя сайта без да погледна клипа. Заслужава си да се види. Едва ли някога ще си пусна песента да я слушам в колата например – там няма монитор…

31 ви Август – ден като ден, един от последните летни дни преди в името на месеца да се появи буквичката Р. Този път есента малко избързва, цял ден дъжд и облаци. Но нито метеорологичните условия, нито трафика, нито кризата, нито дори земетресение 5-та степен може да спре русенци да превземат Кауфланд. Причината за цялата еуфория е последния рекламен вестник на магазина. Обещанието в него е основни хранителни продукти, както и такива за домакинството намалени на 50%.

• земелче за 9 ст;
• кафе 2 в 1 опаковка от 10 броя за 99 ст;
• мокри кърпички за 19 ст;
• зелени маслини за 29 ст за 100 грама;
• прясно мляко за 69 ст и т.н.

Странно е че в повечето случай, и по мнения на познати и колеги всички плуят срещу Кауфланд, като изкарват продуктите там с изключително ниско качество и почти всеки се прави на пич и не пазарува такива продукти. Картинката обаче на първия ден след въпросния вестник с намаленията, около 18 часа е следната:

(още…)