С дъх на канела

В последно време се чудя как да си запълвам онова време от деня, когато трябва да спя, а не успявам. Един от най-добрите варианти е някой нов филм. Уви, при всяко ново заглавие оставам все по-разочарован от предишното. Все по рядко ми харесва някой филм който да гледам с удоволствие наистина. Разгледах заглавията излъчвани  на кино и срещнах „С дъх на канела“. Трейлъра просто ме плени, това е моя филм. Разбира се шанса ми беше само кино, нямаше го никъде по торентите. След кратко проучване разбрах ,че филма е по книга, на Никалъс Спаркс. Същия писател е писал и „Тетрадката“ и „Последната песен“. Хм, една положителна точка за него. Още на следващия ден след работа изтичах до двете книжарници на центъра и в първата разбира се намерих книгата. 12лв и така желания роман беше в ръцете ми. Странно но идеята да прочета книгата ми се стори доста по-добра отколкото да се кача на колата и да отида до Търново или Варна за да гледам филма на кино. Това беше преди два дни. За тези два дни всяка вечер се излягах с книжката пред мен, и по цели часове четях и навлизах малко по малко в историята. История която в началото започна интересно и (още…)

Ех шибан шибан ден. Всичко се троши, дъжд вали, но не там е интересното. Докато си чакам да ми се осигури един достъп си джиткам из dnes.bg, както обикновено и попадам на интересна статия – „Двама от трима българи няма да почиват през лятото“. Проучване на „Уолстрийт джърнъл” за почивките в Европа по време на криза. Ква криза бе, миналата година да не би 3 от 3 да почиваха. Силно ми се набиха на очи сумите който европейците по време на криза и свита кесия ще похарчат за почивка. Половината от Шведите са готови да похарчат от 501 до 2000 евро на човек, което явно е нормално. Голям кеф, това за двама души са си 4000 евро примерно. И без да хващам калкулатора това си ми е… годишното възнаграждение, но само  ако получа 12 заплати, а не 10 както през 2009г.  Странно е, че всички тези статистики и сравнения ме карат да се засмея и да се чувствам някак си щастливец и късметлия.  Защо ли? (още…)

Отново е четвъртък, един от поредните дни, леко скучен, сякаш времето е спряло и нищо не се случва. Как не се намери някой да счупи нещо, някоя секретарка да се обади да зададе глупав въпрос или просто нещо да се случи. Всеки е имал такива дни нали!? За да не заспя на бюрото си прибягвам до „прекомерно използване на Интернет“ и до „цъкане“. Чували сте тази думичка предполагам? Обикновено се използва при описване на безцелни дейности около използване на компютър с достъп до Интернет.Често се случва и когато се обадиш на познат да го видиш какво прави да каже „цъкам си тука“ или нещо от сорта. И така малко по малко, набирайки все повече „цъквания“с мишката стигнах до една много интересна картинка озаглавена „The Circle of No Life“. Потърсих още малко и намерих и български вариант на нея. Загледах се внимателно и останах втрещен. Вътре в кръга няма нищо друго освен времето, а по периферията му 21 иконки. Мамка му, знам всички какво означават.

(още…)

15 Април, година 2010, местоположение: България

Вечерна емисия новини със стандартните неща които се случват в една държава от n-тия свят. Кола на политик блъснала момче на червен светофар, полицията с публична, или по скоро комична акция срещу организираната престъпност, стачкуващи работници измамени от работодателя. Всичко изглежда нормално, всяко лице замесено в гореизброените дейности е невинно и си е свършили работата както трябва. В цялата история става дума най-вече за пари и интереси. Всичко се е превърнало в една голяма търговска надпревара. До такава степен, че дори докторите спират да те преглеждат без да си плащаш баснословните суми, понеже държавата нещо си ги ощетила. Дори здравето и живота се търгува!!!

Сядаш си вкъщи, вкарваш една салатка с две ракии, псуваш че е трудно в тази държава и все нещо не ти е наред, най-вече парите. Ето това е още по нормалната реакция на всеки трети българин – ежедневие.

А дали няма и малко по-важни неща от всичко това?! Дали днескашния ден за някой е минал по различно?

Теодора Димитрова Нетова от Пазарджик. За нея и предния, и днескашния и утрешния ден са по различни. Тя е само на 28 и въпреки всичко което е преживяла се усмихва така както почти никой вече не се усмихва. (още…)